15.12.2018 г., 12:04 ч.  

Студени отблясъци 

  Поезия » Акростихове, Строги форми
924 3 7

Нощта огъва сребърни вихрушки

пОнесени на ангелски криле,

и зВън камбанен, в снежния си плен,

оттАтък на стъклото е зашушнал.

 

Гори огнище, топлото наужким

пОлепва по живота ни нелек,

поД пламъка прозира, че от лед

на мИслите следите се промушват.

 

Наздравица престорена увисва –

нАпомня ни, че някога били сме

двЕ птичета от елховите клони. 

 

Под празничния бляскав звездопад, 

нАрамили товар от монотонност, 

сеКундите превъртаме... назад.

© Петя Павлова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??