Нощта огъва сребърни вихрушки
пОнесени на ангелски криле,
и зВън камбанен, в снежния си плен,
оттАтък на стъклото е зашушнал.
Гори огнище, топлото наужким
пОлепва по живота ни нелек,
поД пламъка прозира, че от лед
на мИслите следите се промушват.
Наздравица престорена увисва –
нАпомня ни, че някога били сме
двЕ птичета от елховите клони.
Под празничния бляскав звездопад, ...