xpuc4o (Христо)
61 183
16 oct 2006, 12:09

Студени прегръдки 

  Poesía
689 0 3



Вечерта зъзне в прегръдките на града,
       улиците пусти
                      заспиват под бели юргани,
   преди минута изгасна прозорецът,
                              който последен горя,
    сега се чува само
                           гласът на старци пияни.
Сух вятър в ребрата ги през шубите удря,
             вайкат се и псуват:
                                   "Политици нещастни...".
     Прегърнати падат,
                      но умът им се щуря,
            а дните им последни са все по неясни.
Звездите политат на бели парцали,
                    луната самотна затвори очи,
         че човекът подъл
                                 я и нея ограби,
             поискал да види как рони сълзи.
Плачът на сянката й шамар ни удари,
      да усетим болката 
                    от онези студени прегръдки,
   в които старец се сред преспи удави
                 не от студ,
       а от жажда пил самотата на глътки...

© Христо Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хареса ми!
  • "Звездите политат на бели парцали,
    луната самотна затвори очи,
    че човекът подъл
    я и нея ограби,
    поискал да види как рони сълзи."

    Много хубав и много тъжен стих! Поздравления!!!
  • Тъжен и самотен стих ...

    Поздрав и усмивка.
Propuestas
: ??:??