Студени прегръдки
Вечерта зъзне в прегръдките на града,
улиците пусти
заспиват под бели юргани,
преди минута изгасна прозорецът,
който последен горя,
сега се чува само
гласът на старци пияни.
Сух вятър в ребрата ги през шубите удря,
вайкат се и псуват:
"Политици нещастни...".
Прегърнати падат,
но умът им се щуря,
а дните им последни са все по неясни.
Звездите политат на бели парцали,
луната самотна затвори очи,
че човекът подъл
я и нея ограби,
поискал да види как рони сълзи.
Плачът на сянката й шамар ни удари,
да усетим болката
от онези студени прегръдки,
в които старец се сред преспи удави
не от студ,
а от жажда пил самотата на глътки...
© Христо All rights reserved.
