Студени прегръдки

16.10.2006 г., 12:09 ч.

Поезия

594 0 3

Вечерта зъзне в прегръдките на града,
       улиците пусти
                     заспиват под бели юргани,
   преди минута изгасна прозорецът,
                              който последен горя,
    сега се чува само
                          гласът на старци пияни.
Сух вятър в ребрата ги през шубите удря,
             вайкат се и псуват:
                                   "Политици нещастни...".
     Прегърнати падат,
                      но умът им се щуря,
            а дните им последни са все по неясни.
Звездите политат на бели парцали,
                    луната самотна затвори очи,
         че човекът подъл
                                 я и нея ограби,
             поискал да види как рони сълзи.
Плачът на сянката й шамар ни удари,
      да усетим болката
                    от онези студени прегръдки,
   в които старец се сред преспи удави
                 не от студ,
       а от жажда пил самотата на глътки...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

kity (Людмила Нилсън)

2006-10-16T16:10:46+03:00

Хареса ми!
Laska (Ласка Александрова)

2006-10-16T13:11:33+03:00

"Звездите политат на бели парцали,
луната самотна затвори очи,
че човекът подъл
я и нея ограби,
поискал да види как рони сълзи."

Много хубав и много тъжен стих! Поздравления!!!
Етчи (Анета Саманлиева)

2006-10-16T12:43:03+03:00

Тъжен и самотен стих ...

Поздрав и усмивка.