Студено

18 abr 2014, 22:50

Poesía

656 1 7

Все така е студено, аморе.

Тънък вятър пронизва. До кости.

Вън се вихри поредната пролет.

Вътре в мен зимата е залостена.

И не иска да тръгва проклетата.

На приятелка ми се прави.

Настоява с мен да си пие кафето

и истории смешни разправя.

Как ще стопли отново сърцето ми

и живота ще сложи във релси.

Ще ми върнела всичкото взето.

Даже вярата в себе си.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Romantina (Румяна Славова)

2014-10-12T13:00:49+03:00

Харесах "студения" ти стих!Поздрав!
krchernev (Красимир Чернев)

2014-04-22T16:14:09+03:00

Загорча ми от тази стилна самоирония и привидна небрежност!
Поздрав!
Довереница (Дочка Василева)

2014-04-21T23:56:09+03:00

Парченце лед,кафе и бучка захар
един сезон не иска да си тръгва...
Но птичето в сърцето не забравя,
че полет е обратно на замръзване...

Ръкопляскам и аз с възхищение!
selene727 (Северина Даниелова)

2014-04-19T20:14:16+03:00

Харесах!
rozza (Радка Миндова)

2014-04-19T17:46:16+03:00

Няколко пъти го прочетох и то с удоволствие!
Поздравления!
valia1771 (Ивон)

2014-04-19T16:55:38+03:00

Харесах!
враната (Маргарита Василева)

2014-04-19T12:37:43+03:00

Когато ми е сиротно... едно такова - никакво, винаги ме намираш...!
Майстори много - котараците липсват...!