Студено
Все така е студено, аморе.
Тънък вятър пронизва. До кости.
Вън се вихри поредната пролет.
Вътре в мен зимата е залостена.
И не иска да тръгва проклетата.
На приятелка ми се прави.
Настоява с мен да си пие кафето
и истории смешни разправя.
Как ще стопли отново сърцето ми
и живота ще сложи във релси.
Ще ми върнела всичкото взето.
Даже вярата в себе си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванка Гичева Всички права запазени
