Студено
Все така е студено, аморе.
Тънък вятър пронизва. До кости.
Вън се вихри поредната пролет.
Вътре в мен зимата е залостена.
И не иска да тръгва проклетата.
На приятелка ми се прави.
Настоява с мен да си пие кафето
и истории смешни разправя.
Как ще стопли отново сърцето ми
и живота ще сложи във релси.
Ще ми върнела всичкото взето.
Даже вярата в себе си.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иванка Гичева Все права защищены
