5 nov 2008, 13:38

Студено е...

  Poesía
697 0 1

Студено е в мен… треперя,

с болката аз крачките си меря.

Умирам бавно…

И раждам се отново,

но вече късно е…

Всичко изгоряло е сурово!

 

Студена е и стаята, и тъмна,

и празнота сърцата ни погълна,

а омраза липсва…

И кучето само остана,

да ближе отворена,

кървяща рана!

 

Студени са и пръстите… изтръпват,

мечтите тихо се отдръпват…

Усещам студ…

И нямам глас.

Оставам безнадеждно луд…

 

Самият аз!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...