Студено е...
698
0
1
Студено е в мен… треперя,
с болката аз крачките си меря.
Умирам бавно…
И раждам се отново,
но вече късно е…
Всичко изгоряло е сурово!
Студена е и стаята, и тъмна,
и празнота сърцата ни погълна,
а омраза липсва…
И кучето само остана,
да ближе отворена,
кървяща рана!
Студени са и пръстите… изтръпват,
мечтите тихо се отдръпват…
Усещам студ…
И нямам глас.
Оставам безнадеждно луд…
Самият аз!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Георгиев Всички права запазени
