Gavrail45 (Гавраил Йосифов) Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
53 307
16 jul 2016, 17:27

Студено лято

818 7 16

Попитах очите ти

              къде е морето

горещия пясък

              вечерния бриз.

Попитах сърцето ти 

              къде е ключето

да вляза във него

              влюбен и тих.

 

В очите ти 

              пясъчна буря

сърцето ти

              буца от лед

пясъкът

              Любовта ми зарина

ледът ме скова

               от тебе проклет.

 

Опитах 

             и аз да обичам

да бъда докоснат

             от нежна ръка

прегънал коляно

             в Любов да се вричам

Лятото скри се

             усещам студа.

 

Юли, 2016

Варна, Гавраил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • DochkaGeorgieva (Дочка Г)
    DochkaGeorgieva (Дочка Г)
    Нежно, въздействащо стихотворение! Поздравления.
  • svobodey (Свободей Огражденец)
    svobodey (Свободей Огражденец)
    Обречен а...? Ами Ваша Милост не е ли...!?
  • JoyDimitrova (Радост Димитрова)
    JoyDimitrova (Радост Димитрова)
    Красив стих, силно въздействащ!
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Йоана,ледът е там където огънят ти не стига да го стопи.И студът побеждава!
    Гаврил,интересен подход.Добре че след залезите има зазоряване.
  • Burns
    Burns
    Умело е нарисувана картината с думи... за летните залези на сърцата !
    Поздрави!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0