16 jul 2016, 17:27

Студено лято

820 7 16

Попитах очите ти

              къде е морето

горещия пясък

              вечерния бриз.

Попитах сърцето ти 

              къде е ключето

да вляза във него

              влюбен и тих.

 

В очите ти 

              пясъчна буря

сърцето ти

              буца от лед

пясъкът

              Любовта ми зарина

ледът ме скова

               от тебе проклет.

 

Опитах 

             и аз да обичам

да бъда докоснат

             от нежна ръка

прегънал коляно

             в Любов да се вричам

Лятото скри се

             усещам студа.

 

Юли, 2016

Варна, Гавраил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нежно, въздействащо стихотворение! Поздравления.
  • Обречен а...? Ами Ваша Милост не е ли...!?
  • Красив стих, силно въздействащ!
  • Йоана,ледът е там където огънят ти не стига да го стопи.И студът побеждава!
    Гаврил,интересен подход.Добре че след залезите има зазоряване.
  • Умело е нарисувана картината с думи... за летните залези на сърцата !
    Поздрави!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...