Студено лято
Попитах очите ти
къде е морето
горещия пясък
вечерния бриз.
Попитах сърцето ти
къде е ключето
да вляза във него
влюбен и тих.
В очите ти
пясъчна буря
сърцето ти
буца от лед
пясъкът
Любовта ми зарина
ледът ме скова
от тебе проклет.
Опитах
и аз да обичам
да бъда докоснат
от нежна ръка
прегънал коляно
в Любов да се вричам
Лятото скри се
усещам студа.
Юли, 2016
Варна, Гавраил
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гавраил Йосифов Все права защищены
Обречен а...? Ами Ваша Милост не е ли...!?
