Попитах очите ти
къде е морето
горещия пясък
вечерния бриз.
Попитах сърцето ти
къде е ключето
да вляза във него
влюбен и тих.
В очите ти
пясъчна буря
сърцето ти
буца от лед
пясъкът
Любовта ми зарина
ледът ме скова
от тебе проклет.
Опитах
и аз да обичам
да бъда докоснат
от нежна ръка
прегънал коляно
в Любов да се вричам
Лятото скри се
усещам студа.
Юли, 2016
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Обречен а...? Ами Ваша Милост не е ли...!?