Попитах очите ти
къде е морето
горещия пясък
вечерния бриз.
Попитах сърцето ти
къде е ключето
да вляза във него
влюбен и тих.
В очите ти
пясъчна буря
сърцето ти
буца от лед
пясъкът
Любовта ми зарина
ледът ме скова
от тебе проклет.
Опитах
и аз да обичам
да бъда докоснат
от нежна ръка
прегънал коляно
в Любов да се вричам
Лятото скри се
усещам студа.
Юли, 2016
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Обречен а...? Ами Ваша Милост не е ли...!?