дакота (Дакота)
152 364
3 may 2007, 12:33

студеното желязо на раздялата 

  Poesía
885 0 9
 

Студеното желязо на раздялата

сърцето ми запали до изгаряне,

убийствената дума падна залезно

по-тежка и от хвърления камък.


Люлееше ме дяволът по вятъра

в квадратната кутия на посоките...

До плътното присъствие на сянката,

на колене проклинах хоризонтите.


Земята и небето се допираха -

до кръста ми прощаваха вината.

Със паметта ми споменът се срина

и  болката възкръсна в тишина...


Мълчанието, хвърлено в лицето ми,

крещеше в най-високия регистър,

по-силно и от самота отекваше

в безмислената празнота на нищото.


Студеното желязо на раздялата

прониза нежната душа на пролетта -

с един замах удави идващото лято

във купчината от прекършени крила.

© Дакота Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??