дакота (Дакота)
152 364
3.05.2007 г., 12:33 ч.

студеното желязо на раздялата 

  Поезия
886 0 9
 

Студеното желязо на раздялата

сърцето ми запали до изгаряне,

убийствената дума падна залезно

по-тежка и от хвърления камък.


Люлееше ме дяволът по вятъра

в квадратната кутия на посоките...

До плътното присъствие на сянката,

на колене проклинах хоризонтите.


Земята и небето се допираха -

до кръста ми прощаваха вината.

Със паметта ми споменът се срина

и  болката възкръсна в тишина...


Мълчанието, хвърлено в лицето ми,

крещеше в най-високия регистър,

по-силно и от самота отекваше

в безмислената празнота на нищото.


Студеното желязо на раздялата

прониза нежната душа на пролетта -

с един замах удави идващото лято

във купчината от прекършени крила.

© Дакота Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??