Студеното желязо на раздялата
сърцето ми запали до изгаряне,
убийствената дума падна залезно
по-тежка и от хвърления камък.
Люлееше ме дяволът по вятъра
в квадратната кутия на посоките...
До плътното присъствие на сянката,
на колене проклинах хоризонтите.
Земята и небето се допираха -
до кръста ми прощаваха вината.
Със паметта ми споменът се срина
и болката възкръсна в тишина... ...