дакота (Дакота)
152 364
May 3, 2007, 12:33 PM

студеното желязо на раздялата 

  Poetry
884 0 9
 

Студеното желязо на раздялата

сърцето ми запали до изгаряне,

убийствената дума падна залезно

по-тежка и от хвърления камък.


Люлееше ме дяволът по вятъра

в квадратната кутия на посоките...

До плътното присъствие на сянката,

на колене проклинах хоризонтите.


Земята и небето се допираха -

до кръста ми прощаваха вината.

Със паметта ми споменът се срина

и  болката възкръсна в тишина...


Мълчанието, хвърлено в лицето ми,

крещеше в най-високия регистър,

по-силно и от самота отекваше

в безмислената празнота на нищото.


Студеното желязо на раздялата

прониза нежната душа на пролетта -

с един замах удави идващото лято

във купчината от прекършени крила.

© Дакота All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??