Студеното  утро

Как  в студеното ли  утро появи се,

с усмивка не таила нито миг.

Не питам живота какво ли ти поднесе,

пък и право нямам да му бъда аз критик.

Какво съм търсил - дори не ме попита,

от детството мечтите си дали съм затрил.

Душата ми неволно в спомените взе да скита,

в годините чувствата в сърцето си съм крил.

Всеки е вървял по своята пътека,

живота си по своему е подредил.

На всеки не - съдбата може да е лека,

раните в сърцето за нищо на света

 не бих броил….

                                          10.03.2011 г.