Студеното утро
Студеното утро
Как в студеното ли утро появи се,
с усмивка не таила нито миг.
Не питам живота какво ли ти поднесе,
пък и право нямам да му бъда аз критик.
Какво съм търсил - дори не ме попита,
от детството мечтите си дали съм затрил.
Душата ми неволно в спомените взе да скита,
в годините чувствата в сърцето си съм крил.
Всеки е вървял по своята пътека,
живота си по своему е подредил.
На всеки не - съдбата може да е лека,
раните в сърцето за нищо на света
не бих броил….
10.03.2011 г.
© Васил Йотов All rights reserved.
