20 мар. 2011 г., 13:32

Студеното утро

562 0 1

Студеното  утро

 

 

Как  в студеното ли  утро появи се,

с усмивка не таила нито миг.

Не питам живота какво ли ти поднесе,

пък и право нямам да му бъда аз критик.

 

Какво съм търсил - дори не ме попита,

от детството мечтите си дали съм затрил.

Душата ми неволно в спомените взе да скита,

в годините чувствата в сърцето си съм крил.

 

Всеки е вървял по своята пътека,

живота си по своему е подредил.

На всеки не - съдбата може да е лека,

раните в сърцето за нищо на света

 не бих броил….

                                          10.03.2011 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Йотов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...