4 sept 2006, 20:38

Стъклен дом

  Poesía
1.6K 0 5

            Върни ми вярата от вчера.
            Върни ми снощния сън.
            От моят стъклен дом не искам
            да изляза вън!

            Кажи ми във какво да вярвам?
            Кажи какъв да бъде моят страх?
            Какво да си припомням нощем,
            щом всеки спомен е прах?

            Няма да завися от чужди истини,
            няма да плащам бъдещите грехове!
            Зад стъклените ми стени потиснати
            вече не спят страхове! 

            Къде да търся вече лудостта,
            нали тя ме крепеше?!
            Дали изгубена е в пепелта
            с вятъра,който ми шептеше?!

            Какво се крие зад звездите
            в друг живот ще разбера.
            В този само искам
            да съм това,което избера!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лала Ловеч Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Точно така , избери сама! Харесва ми много този стих!
  • Подкрепям Джеини, да остане само втората част.
  • " Къде да търся вече лудостта,
    нали тя ме крепеше?!
    Дали изгубена е в пепелта
    с вятъра,който ми шептеше?!

    Какво се крие зад звездите
    в друг живот ще разбера.
    В този само искам
    да съм това,което избера!"
    Ако оставиш само това стихът е чудесен!
    Според мен трябва да махнеш първата част!
    Поздрав!


  • Прекрасно е! 6 от мен!
  • Има нещо в стихотворението... може би ако поизравниш малко ритъма, например: Върни ми вярата от вчера,
    Върни среднощния ми сън,
    От моят стъклен дом не искам
    Повторно да изляза вън...
    Продължавай в същия дух, поздрав

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...