4.09.2006 г., 20:38

Стъклен дом

1.5K 0 5

            Върни ми вярата от вчера.
            Върни ми снощния сън.
            От моят стъклен дом не искам
            да изляза вън!

            Кажи ми във какво да вярвам?
            Кажи какъв да бъде моят страх?
            Какво да си припомням нощем,
            щом всеки спомен е прах?

            Няма да завися от чужди истини,
            няма да плащам бъдещите грехове!
            Зад стъклените ми стени потиснати
            вече не спят страхове! 

            Къде да търся вече лудостта,
            нали тя ме крепеше?!
            Дали изгубена е в пепелта
            с вятъра,който ми шептеше?!

            Какво се крие зад звездите
            в друг живот ще разбера.
            В този само искам
            да съм това,което избера!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лала Ловеч Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Точно така , избери сама! Харесва ми много този стих!
  • Подкрепям Джеини, да остане само втората част.
  • " Къде да търся вече лудостта,
    нали тя ме крепеше?!
    Дали изгубена е в пепелта
    с вятъра,който ми шептеше?!

    Какво се крие зад звездите
    в друг живот ще разбера.
    В този само искам
    да съм това,което избера!"
    Ако оставиш само това стихът е чудесен!
    Според мен трябва да махнеш първата част!
    Поздрав!


  • Прекрасно е! 6 от мен!
  • Има нещо в стихотворението... може би ако поизравниш малко ритъма, например: Върни ми вярата от вчера,
    Върни среднощния ми сън,
    От моят стъклен дом не искам
    Повторно да изляза вън...
    Продължавай в същия дух, поздрав

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...