Sep 4, 2006, 8:38 PM

Стъклен дом

  Poetry
1.5K 0 5

            Върни ми вярата от вчера.
            Върни ми снощния сън.
            От моят стъклен дом не искам
            да изляза вън!

            Кажи ми във какво да вярвам?
            Кажи какъв да бъде моят страх?
            Какво да си припомням нощем,
            щом всеки спомен е прах?

            Няма да завися от чужди истини,
            няма да плащам бъдещите грехове!
            Зад стъклените ми стени потиснати
            вече не спят страхове! 

            Къде да търся вече лудостта,
            нали тя ме крепеше?!
            Дали изгубена е в пепелта
            с вятъра,който ми шептеше?!

            Какво се крие зад звездите
            в друг живот ще разбера.
            В този само искам
            да съм това,което избера!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лала Ловеч All rights reserved.

Comments

Comments

  • Точно така , избери сама! Харесва ми много този стих!
  • Подкрепям Джеини, да остане само втората част.
  • " Къде да търся вече лудостта,
    нали тя ме крепеше?!
    Дали изгубена е в пепелта
    с вятъра,който ми шептеше?!

    Какво се крие зад звездите
    в друг живот ще разбера.
    В този само искам
    да съм това,което избера!"
    Ако оставиш само това стихът е чудесен!
    Според мен трябва да махнеш първата част!
    Поздрав!


  • Прекрасно е! 6 от мен!
  • Има нещо в стихотворението... може би ако поизравниш малко ритъма, например: Върни ми вярата от вчера,
    Върни среднощния ми сън,
    От моят стъклен дом не искам
    Повторно да изляза вън...
    Продължавай в същия дух, поздрав

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...