4 сент. 2006 г., 20:38

Стъклен дом

1.6K 0 5

            Върни ми вярата от вчера.
            Върни ми снощния сън.
            От моят стъклен дом не искам
            да изляза вън!

            Кажи ми във какво да вярвам?
            Кажи какъв да бъде моят страх?
            Какво да си припомням нощем,
            щом всеки спомен е прах?

            Няма да завися от чужди истини,
            няма да плащам бъдещите грехове!
            Зад стъклените ми стени потиснати
            вече не спят страхове! 

            Къде да търся вече лудостта,
            нали тя ме крепеше?!
            Дали изгубена е в пепелта
            с вятъра,който ми шептеше?!

            Какво се крие зад звездите
            в друг живот ще разбера.
            В този само искам
            да съм това,което избера!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лала Ловеч Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Точно така , избери сама! Харесва ми много този стих!
  • Подкрепям Джеини, да остане само втората част.
  • " Къде да търся вече лудостта,
    нали тя ме крепеше?!
    Дали изгубена е в пепелта
    с вятъра,който ми шептеше?!

    Какво се крие зад звездите
    в друг живот ще разбера.
    В този само искам
    да съм това,което избера!"
    Ако оставиш само това стихът е чудесен!
    Според мен трябва да махнеш първата част!
    Поздрав!


  • Прекрасно е! 6 от мен!
  • Има нещо в стихотворението... може би ако поизравниш малко ритъма, например: Върни ми вярата от вчера,
    Върни среднощния ми сън,
    От моят стъклен дом не искам
    Повторно да изляза вън...
    Продължавай в същия дух, поздрав

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...