13 jun 2010, 8:51

Стъклен свят

  Poesía
1K 0 2

Светът ми е стъклена ваза.
Светът ми е дневник с написани глупости.
Светът ми е птиче, затворено в клетка,
малко пространство, но все пак е нещо.

Във вазата ту има цветя, ту няма.
В дневника има и смислени работи.
Птичето пее, но все пак е затворено
и бавно усеща как самотата убива го.

Блесна светкавица - изпуснаха вазата.
Блесна и лумна пожар...
Там, сред крясъка гарванов,
песента на славея сякаш залязва...

Светът ми се счупи,
светът ми изгаря.
Светът ми умира,
това ще е краят... (но аз ще остана...)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Еклектика Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да... Всъщност се колебая дали искам да е краят... Ще добавя и в скоби другият "вариант" (този, който засега е реалност) за финал на стихчето
  • "Светът ми е дневник с написани глупости."


    хареса ми публикацията ти
    финалът - не
    но след като си го изляла на лист
    мисля знаеш че това в никакъв случай не е... краят

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...