13.06.2010 г., 8:51 ч.

Стъклен свят 

  Поезия
708 0 2

Светът ми е стъклена ваза.
Светът ми е дневник с написани глупости.
Светът ми е птиче, затворено в клетка,
малко пространство, но все пак е нещо.

Във вазата ту има цветя, ту няма.
В дневника има и смислени работи.
Птичето пее, но все пак е затворено
и бавно усеща как самотата убива го.

Блесна светкавица - изпуснаха вазата.
Блесна и лумна пожар...
Там, сред крясъка гарванов,
песента на славея сякаш залязва...

Светът ми се счупи,
светът ми изгаря.
Светът ми умира,
това ще е краят... (но аз ще остана...)

© Еклектика Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да... Всъщност се колебая дали искам да е краят... Ще добавя и в скоби другият "вариант" (този, който засега е реалност) за финал на стихчето
  • "Светът ми е дневник с написани глупости."


    хареса ми публикацията ти
    финалът - не
    но след като си го изляла на лист
    мисля знаеш че това в никакъв случай не е... краят
Предложения
: ??:??