Стъклен свят
Светът ми е стъклена ваза.
Светът ми е дневник с написани глупости.
Светът ми е птиче, затворено в клетка,
малко пространство, но все пак е нещо.
Във вазата ту има цветя, ту няма.
В дневника има и смислени работи.
Птичето пее, но все пак е затворено
и бавно усеща как самотата убива го.
Блесна светкавица - изпуснаха вазата.
Блесна и лумна пожар...
Там, сред крясъка гарванов,
песента на славея сякаш залязва...
Светът ми се счупи,
светът ми изгаря.
Светът ми умира,
това ще е краят... (но аз ще остана...)
© Еклектика All rights reserved.
