Стъклена сълза

Poesía

748 0 3

Синьо разтичане по бяло стъкло,

сълза, разделена на атоми,

аз съм отвъд твоя свят,

отвъд пътеката, която ни свързва.

Последната сълза - пресъхнало езеро,

жадна душа, осакатена,

спирам да гледам през прозореца,

навън заваля сняг от забрава.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

2011-11-02T04:56:18+02:00
mimamina (Мина Конарова)

Прекрасен Стих! Много се развълнувах!Поздрав мила!

2011-11-01T18:23:43+02:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Душата ти,не е осъкатена,а дълбоко вдъхновена,щом такива бисери реди!Поздрав!

2011-11-01T16:45:13+02:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0