Синьо разтичане по бяло стъкло,
сълза, разделена на атоми,
аз съм отвъд твоя свят,
отвъд пътеката, която ни свързва.
Последната сълза - пресъхнало езеро,
жадна душа, осакатена,
спирам да гледам през прозореца,
навън заваля сняг от забрава.
© Ваня Иванова Всички права запазени