Стъклена сълза

Poetry

737 0 3

Синьо разтичане по бяло стъкло,

сълза, разделена на атоми,

аз съм отвъд твоя свят,

отвъд пътеката, която ни свързва.

Последната сълза - пресъхнало езеро,

жадна душа, осакатена,

спирам да гледам през прозореца,

навън заваля сняг от забрава.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

2011-11-02T04:56:18+02:00
mimamina (Мина Конарова)

Прекрасен Стих! Много се развълнувах!Поздрав мила!

2011-11-01T18:23:43+02:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Душата ти,не е осъкатена,а дълбоко вдъхновена,щом такива бисери реди!Поздрав!

2011-11-01T16:45:13+02:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0