25 feb 2018, 10:05

Стъклени очи (оригинал)

  Poesía
812 0 0

Имало едно време едно момиче

Да, това съм аз

Тя пътуваше безспирно

И никой никога не я спря

Никъде не бе тя желана

Навсякъде я гледаха с омраза

Причината за това им отношение

Бе един нейн недъг, който предизвикваше смущение

Очите й стъклени са,

Те отразяват на хората грозната душа

Затова е тяхната омраза

А тя се чуди кой така я наказа

Да, това момиче съм аз

Но и ти, и тя, и той.

И никога няма да намерим ние покой

Да, това сме ние, това сте вие, това са те.

Моля, не убивайте това невинно дете!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Proletina Palova Todos los derechos reservados

Това е същото стихотворение като предното, но не редактирано. Моля ви да изразите мнението си, много е важно за мен да знам коя версия ви харесва повече :) 

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...