Feb 25, 2018, 10:05 AM

Стъклени очи (оригинал)

  Poetry
810 0 0

Имало едно време едно момиче

Да, това съм аз

Тя пътуваше безспирно

И никой никога не я спря

Никъде не бе тя желана

Навсякъде я гледаха с омраза

Причината за това им отношение

Бе един нейн недъг, който предизвикваше смущение

Очите й стъклени са,

Те отразяват на хората грозната душа

Затова е тяхната омраза

А тя се чуди кой така я наказа

Да, това момиче съм аз

Но и ти, и тя, и той.

И никога няма да намерим ние покой

Да, това сме ние, това сте вие, това са те.

Моля, не убивайте това невинно дете!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Proletina Palova All rights reserved.

Това е същото стихотворение като предното, но не редактирано. Моля ви да изразите мнението си, много е важно за мен да знам коя версия ви харесва повече :) 

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...