Стъклени очи (оригинал)
Имало едно време едно момиче
Да, това съм аз
Тя пътуваше безспирно
И никой никога не я спря
Никъде не бе тя желана
Навсякъде я гледаха с омраза
Причината за това им отношение
Бе един нейн недъг, който предизвикваше смущение
Очите й стъклени са,
Те отразяват на хората грозната душа
Затова е тяхната омраза
А тя се чуди кой така я наказа
Да, това момиче съм аз
Но и ти, и тя, и той.
И никога няма да намерим ние покой
Да, това сме ние, това сте вие, това са те.
Моля, не убивайте това невинно дете!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Proletina Palova Всички права запазени