25.02.2018 г., 10:05

Стъклени очи (оригинал)

809 0 0

Имало едно време едно момиче

Да, това съм аз

Тя пътуваше безспирно

И никой никога не я спря

Никъде не бе тя желана

Навсякъде я гледаха с омраза

Причината за това им отношение

Бе един нейн недъг, който предизвикваше смущение

Очите й стъклени са,

Те отразяват на хората грозната душа

Затова е тяхната омраза

А тя се чуди кой така я наказа

Да, това момиче съм аз

Но и ти, и тя, и той.

И никога няма да намерим ние покой

Да, това сме ние, това сте вие, това са те.

Моля, не убивайте това невинно дете!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Proletina Palova Всички права запазени

Това е същото стихотворение като предното, но не редактирано. Моля ви да изразите мнението си, много е важно за мен да знам коя версия ви харесва повече :) 

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...