22 dic 2018, 23:15  

Стъклени топчета

969 2 1

Стъклени топчета

 

Стъклените топчета от детството...
Всички, до едно ги бях изгубил.
Днес ги търся. Сбирам си наследството,
разпиляно в младостта ми луда.

 

Някой да е виждал моите топчета?
Бяха най-различно оцветени.
И звъняха палаво във джобчето –
сини, виолетови, зелени…

 

Викат ме в отминалите мигове.
Чувам гласовете им различни.
Тичат подир мен. Крещят. Настигат ме.
Чак сега разбрах, че ги обичам.

 

Виждам ги, като очички блеснали
да просветват в кратката ми младост.
Стъклените топчета от детството –
моята, неизживяна радост.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Калчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....