Стъклени топчета
Стъклени топчета
Стъклените топчета от детството...
Всички, до едно ги бях изгубил.
Днес ги търся. Сбирам си наследството,
разпиляно в младостта ми луда.
Някой да е виждал моите топчета?
Бяха най-различно оцветени.
И звъняха палаво във джобчето –
сини, виолетови, зелени…
Викат ме в отминалите мигове.
Чувам гласовете им различни.
Тичат подир мен. Крещят. Настигат ме.
Чак сега разбрах, че ги обичам.
Виждам ги, като очички блеснали
да просветват в кратката ми младост.
Стъклените топчета от детството –
моята, неизживяна радост.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александър Калчев Все права защищены
