18 jun 2006, 23:18

Стъкло от луната

  Poesía
951 0 3

В тъмен ъгъл на твоето съзнание
лежат погребани надежди.
Едни - студени и изстинали,
други - тлеещи, все още искрят.
Припламват в тихия мрак
тези, които блестяха до вчера.
Угаси ги човешкия свят
и спря крилатия им бяг.
Сега лежат в тихия мрак,
чакат спасение от нови слънца,
чакат бляновете ти да бъдат с тях,
жадуват, пази ги -
те са крехко стъкло от луната.

2000 година

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роксана Медичи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...