18.06.2006 г., 23:18

Стъкло от луната

946 0 3

В тъмен ъгъл на твоето съзнание
лежат погребани надежди.
Едни - студени и изстинали,
други - тлеещи, все още искрят.
Припламват в тихия мрак
тези, които блестяха до вчера.
Угаси ги човешкия свят
и спря крилатия им бяг.
Сега лежат в тихия мрак,
чакат спасение от нови слънца,
чакат бляновете ти да бъдат с тях,
жадуват, пази ги -
те са крехко стъкло от луната.

2000 година

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роксана Медичи Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...