В тъмен ъгъл на твоето съзнание
лежат погребани надежди.
Едни - студени и изстинали,
други - тлеещи, все още искрят.
Припламват в тихия мрак
тези, които блестяха до вчера.
Угаси ги човешкия свят
и спря крилатия им бяг.
Сега лежат в тихия мрак,
чакат спасение от нови слънца,
чакат бляновете ти да бъдат с тях,
жадуват, пази ги -
те са крехко стъкло от луната.
2000 година
© Роксана Медичи All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
