4 jun 2007, 23:13

Стълбата

  Poesía
627 0 5

Още три стъпала  и ще стигна до горе,
още три крачки и ще съм на върха.
И пред мен ще се плисне в златисто простора,
и пред мен като  на длан ще ми бъде света.
Още три крачки, три усилия малки,
но жестока и черна е под мен пропастта,
ала нещо страшно ме тегли надолу,
към смъртта и вкуса на пръстта.
Първа крачка - олюлявам се леко,
втора крачка, още миг и съм на върха,
трета крачка - уж вече съм горе,
а стоя си пред пропастта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...