2 oct 2006, 14:19

Стълби

  Poesía
678 0 5
Стълби... високи,
мрачни, и зловещи.
Събрали в себе си
стъпките на душите ни.
Някои са плакали,
други са бягали,
трети - ликували.

Лабиринт от чувства,
копнежи и мечти.
Скривалище на тъга,
самота и агония.
Те ни притежават,
приютяват и закрилят.

Като ад и рай,
Като дом и сиропиталище,
Като блян и реалност.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© София Русева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Злати, накара ме наново да го прочета и да вникна по-надълбоко в това,което съм написала... Много се радвам, че си го оценила
  • Живота ни е като стълбите - нагоре и надолу.
    Много смисъл намерих в твоите редове. Браво от мен.
  • Благодаря за мненията ви. Опитвам се да пиша стихове, въпреки че наистина,заради достата двойки в сайта, си мисля,че не мога да пиша. Сега ми вдъхнахте надеждица
  • Поздрав за този стих и от мен!
  • Как оценявате нещо,което не разбирате?!

    Поздрав за хубавият стих!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....