2.10.2006 г., 14:19

Стълби

674 0 5
Стълби... високи,
мрачни, и зловещи.
Събрали в себе си
стъпките на душите ни.
Някои са плакали,
други са бягали,
трети - ликували.

Лабиринт от чувства,
копнежи и мечти.
Скривалище на тъга,
самота и агония.
Те ни притежават,
приютяват и закрилят.

Като ад и рай,
Като дом и сиропиталище,
Като блян и реалност.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© София Русева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Злати, накара ме наново да го прочета и да вникна по-надълбоко в това,което съм написала... Много се радвам, че си го оценила
  • Живота ни е като стълбите - нагоре и надолу.
    Много смисъл намерих в твоите редове. Браво от мен.
  • Благодаря за мненията ви. Опитвам се да пиша стихове, въпреки че наистина,заради достата двойки в сайта, си мисля,че не мога да пиша. Сега ми вдъхнахте надеждица
  • Поздрав за този стих и от мен!
  • Как оценявате нещо,което не разбирате?!

    Поздрав за хубавият стих!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...