Oct 2, 2006, 2:19 PM

Стълби

  Poetry
673 0 5
Стълби... високи,
мрачни, и зловещи.
Събрали в себе си
стъпките на душите ни.
Някои са плакали,
други са бягали,
трети - ликували.

Лабиринт от чувства,
копнежи и мечти.
Скривалище на тъга,
самота и агония.
Те ни притежават,
приютяват и закрилят.

Като ад и рай,
Като дом и сиропиталище,
Като блян и реалност.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© София Русева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Злати, накара ме наново да го прочета и да вникна по-надълбоко в това,което съм написала... Много се радвам, че си го оценила
  • Живота ни е като стълбите - нагоре и надолу.
    Много смисъл намерих в твоите редове. Браво от мен.
  • Благодаря за мненията ви. Опитвам се да пиша стихове, въпреки че наистина,заради достата двойки в сайта, си мисля,че не мога да пиша. Сега ми вдъхнахте надеждица
  • Поздрав за този стих и от мен!
  • Как оценявате нещо,което не разбирате?!

    Поздрав за хубавият стих!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...