7 oct 2017, 23:35

Стъпка 7798 към Портала

884 1 5

Отвори се Земята. С лумнал блясък

ме всмука във сподавена прегръдка.
И цялата Вселена е обятие, 
което ме изпи с беззвучен тътен.

 

Потъвам и излитам. Едновременно
съм плът и вятър. Цяло съм и нищо съм.
Изчезвам, за да бъде мойто раждане
маневра във безврèмево завъртане.

 

Земята и небето се преплетоха.
Преляха във море от съвършенство.
Ръцете ми са извор на лицето ми.
Лицето ми е извор нa ръцете ми.

 

Отвори се Земята. Аз съм нея.
Пръстта се рони сухо от плещѝте ми.
Потъвам и излитам, за да слеем
ефирната присъщност на душите.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ралица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...