7 окт. 2017 г., 23:35

Стъпка 7798 към Портала

880 1 5

Отвори се Земята. С лумнал блясък

ме всмука във сподавена прегръдка.
И цялата Вселена е обятие, 
което ме изпи с беззвучен тътен.

 

Потъвам и излитам. Едновременно
съм плът и вятър. Цяло съм и нищо съм.
Изчезвам, за да бъде мойто раждане
маневра във безврèмево завъртане.

 

Земята и небето се преплетоха.
Преляха във море от съвършенство.
Ръцете ми са извор на лицето ми.
Лицето ми е извор нa ръцете ми.

 

Отвори се Земята. Аз съм нея.
Пръстта се рони сухо от плещѝте ми.
Потъвам и излитам, за да слеем
ефирната присъщност на душите.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ралица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...