Rambi (Ралица)
66 29
7.10.2017 г., 23:35 ч.

Стъпка 7798 към Портала 

  Поезия » Философска
522 1 5

Отвори се Земята. С лумнал блясък

ме всмука във сподавена прегръдка.
И цялата Вселена е обятие, 
което ме изпи с беззвучен тътен.

 

Потъвам и излитам. Едновременно
съм плът и вятър. Цяло съм и нищо съм.
Изчезвам, за да бъде мойто раждане
маневра във безврèмево завъртане.

 

Земята и небето се преплетоха.
Преляха във море от съвършенство.
Ръцете ми са извор на лицето ми.
Лицето ми е извор нa ръцете ми.

 

Отвори се Земята. Аз съм нея.
Пръстта се рони сухо от плещѝте ми.
Потъвам и излитам, за да слеем
ефирната присъщност на душите.
 

© Ралица Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??