19 nov 2014, 7:35

Стъпки

  Poesía
494 0 0

Равнявам се

по Божиите стъпки.

Та те, човешките,

изчезват като прах.

Остават само грешките -

сълзи и страх

по чуждите души.

Ранени от невежество,

от лесен смях,

от мръсен бряг.

А Божиите стъпки -

капчица добро,

превърнала се в мост безсмъртен.

Ласка, постлала ложето

на любовта.

И милостта за грешника,

достигнал до ръба -

да литне, лек като душата си,

а не да падне,

камък в самота.

Равнявам се

по Божиите стъпки.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кирилка Пачева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...