19.11.2014 г., 7:35

Стъпки

496 0 0

Равнявам се

по Божиите стъпки.

Та те, човешките,

изчезват като прах.

Остават само грешките -

сълзи и страх

по чуждите души.

Ранени от невежество,

от лесен смях,

от мръсен бряг.

А Божиите стъпки -

капчица добро,

превърнала се в мост безсмъртен.

Ласка, постлала ложето

на любовта.

И милостта за грешника,

достигнал до ръба -

да литне, лек като душата си,

а не да падне,

камък в самота.

Равнявам се

по Божиите стъпки.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирилка Пачева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...