19.11.2014 г., 7:35 ч.

Стъпки 

  Поезия
331 0 0

Равнявам се

по Божиите стъпки.

Та те, човешките,

изчезват като прах.

Остават само грешките -

сълзи и страх

по чуждите души.

Ранени от невежество,

от лесен смях,

от мръсен бряг.

А Божиите стъпки -

капчица добро,

превърнала се в мост безсмъртен.

Ласка, постлала ложето

на любовта.

И милостта за грешника,

достигнал до ръба -

да литне, лек като душата си,

а не да падне,

камък в самота.

Равнявам се

по Божиите стъпки.

© Кирилка Пачева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??