19 нояб. 2014 г., 07:35

Стъпки

497 0 0

Равнявам се

по Божиите стъпки.

Та те, човешките,

изчезват като прах.

Остават само грешките -

сълзи и страх

по чуждите души.

Ранени от невежество,

от лесен смях,

от мръсен бряг.

А Божиите стъпки -

капчица добро,

превърнала се в мост безсмъртен.

Ласка, постлала ложето

на любовта.

И милостта за грешника,

достигнал до ръба -

да литне, лек като душата си,

а не да падне,

камък в самота.

Равнявам се

по Божиите стъпки.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кирилка Пачева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....