Nov 19, 2014, 7:35 AM

Стъпки

  Poetry
495 0 0

Равнявам се

по Божиите стъпки.

Та те, човешките,

изчезват като прах.

Остават само грешките -

сълзи и страх

по чуждите души.

Ранени от невежество,

от лесен смях,

от мръсен бряг.

А Божиите стъпки -

капчица добро,

превърнала се в мост безсмъртен.

Ласка, постлала ложето

на любовта.

И милостта за грешника,

достигнал до ръба -

да литне, лек като душата си,

а не да падне,

камък в самота.

Равнявам се

по Божиите стъпки.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирилка Пачева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...