29 sept 2015, 10:13

Стъпки

  Poesía » Otra
653 0 5

 

Дали катерим стълбата
на двойната спирала,
или незнайно тръгнали сме
обратно пак надолу?

 

Прогресът не е магистрала;
и да бързаш, няма да пристигнеш!
Това е стълбата на двойната спирала.
Ръка подай и заедно ще се издигнем.

 

***

 

Стълбата на двойната спирала;
Еволюцията не е магистрала.
И да бързаш, няма да пристигнеш!
Ръка подай, та всички да издигнеш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Може би е закодиран определен потенциал, но няма да го достигнем
  • ДНК
    Интересно!
  • Привет, Белла
    Мен специално ме тормози повтаряемостта на някои фрази, но така и не измислих кое четиристишие да номинирам за изгонване. Та, да, в един момент на човек му се завива свят. Както и да е; човек е затворник на клетките си (pun fully intended).
  • Здравей Валери, в голяма степен все пак постигнах своето: споделянето на творческия процес
    Беше ми интересна трактовката, алтернативата. Радвам се, че сподели виждането си. Едно малко изяснение: не търся помощ или одобрение. По-скоро ми беше интересна концепцията за комуникация чрез творба; чрез идеите. Много благодаря за включването!
  • Благодаря Анастасия, за съжаление все още звучи малко ала англе. Може би трябва да поразместя куплетите... Още един недостатък си отчитам: в 1вия куплет в последните 2 реда думите стоят натъкмени някак...
    Малко преанализирам пак, но пък е хубаво веднъж да изложа собствените си мисли на показ за разнообразие

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...