29.09.2015 г., 10:13

Стъпки

648 0 5

 

Дали катерим стълбата
на двойната спирала,
или незнайно тръгнали сме
обратно пак надолу?

 

Прогресът не е магистрала;
и да бързаш, няма да пристигнеш!
Това е стълбата на двойната спирала.
Ръка подай и заедно ще се издигнем.

 

***

 

Стълбата на двойната спирала;
Еволюцията не е магистрала.
И да бързаш, няма да пристигнеш!
Ръка подай, та всички да издигнеш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Може би е закодиран определен потенциал, но няма да го достигнем
  • ДНК
    Интересно!
  • Привет, Белла
    Мен специално ме тормози повтаряемостта на някои фрази, но така и не измислих кое четиристишие да номинирам за изгонване. Та, да, в един момент на човек му се завива свят. Както и да е; човек е затворник на клетките си (pun fully intended).
  • Здравей Валери, в голяма степен все пак постигнах своето: споделянето на творческия процес
    Беше ми интересна трактовката, алтернативата. Радвам се, че сподели виждането си. Едно малко изяснение: не търся помощ или одобрение. По-скоро ми беше интересна концепцията за комуникация чрез творба; чрез идеите. Много благодаря за включването!
  • Благодаря Анастасия, за съжаление все още звучи малко ала англе. Може би трябва да поразместя куплетите... Още един недостатък си отчитам: в 1вия куплет в последните 2 реда думите стоят натъкмени някак...
    Малко преанализирам пак, но пък е хубаво веднъж да изложа собствените си мисли на показ за разнообразие

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...