29.09.2015 г., 10:13

Стъпки

652 0 5

 

Дали катерим стълбата
на двойната спирала,
или незнайно тръгнали сме
обратно пак надолу?

 

Прогресът не е магистрала;
и да бързаш, няма да пристигнеш!
Това е стълбата на двойната спирала.
Ръка подай и заедно ще се издигнем.

 

***

 

Стълбата на двойната спирала;
Еволюцията не е магистрала.
И да бързаш, няма да пристигнеш!
Ръка подай, та всички да издигнеш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Може би е закодиран определен потенциал, но няма да го достигнем
  • ДНК
    Интересно!
  • Привет, Белла
    Мен специално ме тормози повтаряемостта на някои фрази, но така и не измислих кое четиристишие да номинирам за изгонване. Та, да, в един момент на човек му се завива свят. Както и да е; човек е затворник на клетките си (pun fully intended).
  • Здравей Валери, в голяма степен все пак постигнах своето: споделянето на творческия процес
    Беше ми интересна трактовката, алтернативата. Радвам се, че сподели виждането си. Едно малко изяснение: не търся помощ или одобрение. По-скоро ми беше интересна концепцията за комуникация чрез творба; чрез идеите. Много благодаря за включването!
  • Благодаря Анастасия, за съжаление все още звучи малко ала англе. Може би трябва да поразместя куплетите... Още един недостатък си отчитам: в 1вия куплет в последните 2 реда думите стоят натъкмени някак...
    Малко преанализирам пак, но пък е хубаво веднъж да изложа собствените си мисли на показ за разнообразие

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...